Йоханес Хинтербергер

Въпрос на страст

Да бъда треньор по немски език, както и преподавател по немски като чужд, съответно като втори език (DaF/DaZ), е една от най-големите ми страсти.

Преподавам на обучаващи се от цял свят. Особено ме очароват недоразуменията, които могат да възникнат при комуникацията. Затова предполагам, че точно това трябва да е една от причините, поради които особено ме завладяват граматиката на немския език и възможностите за нюансиран изказ.

Моите участници бързо забелязват, че разглеждам структурите на немската граматика по начин, който не винаги съвпада с класическите учебни материали.

За мен например въпрос, на който може да се отговори с да или не, никога не започва на позиция 1, а винаги на втората позиция. Просто позиция 1 липсва – тя се среща само при въпроси, на които не може да се отговори с да или не. Като човек, който владее и един-два езика за програмиране, често виждам структурите "мета-метаезиково". За огорчение на някои колеги. *извинявайте.

Но как започна всичко?

Преди около 13,768 милиарда години, малко повече или по-малко – науката много обича да спори по въпроса (няма да се бъркам в това за нищо на света!), – се твърди, че е възникнала Вселената или че е била сътворена от Бог. Оттогава така или иначе се случиха доста неща.

Във всеки случай един ден родителите ми се запознаха. Първо на бял свят дойдоха двете други деца в семейството. Малко по-късно – аз. Като бебе със сигурност съм ревал много. Прекарах щастливо детството си в т.нар. пазарна община, която – докато растях там – беше обявена за град. Там учих в началното училище (т.нар. народно училище и основно училище с музикален профил), както и в търговско училище. Веднага стана ясно, че непременно искам да стана секретар, тъй като алтернативата – електротехник, която бях пробвал като ваканционна работа по време на търговското училище, просто не ме запали. Но както пожела съдбата, всичко се обърна другояче.

Когато започнах първата си работа, бях на седмото небе. Там плащаха прекомерно много за съвсем прости задачи. Тогава работех като "Assistance of the Assistance of the Area Manager West" за "Жълтите страници" в Залцбург. Стана още по-добре, когато "Assistance of the Area Manager West" напусна и аз получих нейното място. Няколко години по-късно тази работа ми стана твърде скучна. Добре разбирах защо "Assistance of the Area Manager West" си беше тръгнала.

Желание за промяна

Копнеех за промяна. След диво сменяне на работи и една наистина екстремна фаза (да, често знам за какво говорите) работих за фирма за търговия по каталог. Първо в кол центъра, а после в маркетинга. Бях спечелил вътрешнофирмен конкурс за креативна идея и затова получих предложение да се преместя.

С радост приех този шанс. Там открих страстта си към техническите структури и към т.нар. листброкинг, наричан в народа и продажба на адреси, макар че това не е съвсем точно. Във фирмата научих SAS (Statistic Analyzing System), а покрай него и SQL, а в свободното си време исках да знам всичко за HTML. Няколко години по-късно започнах собствен бизнес с мултимедийна агенция. Там всичко зависеше от правилната комуникация; пазарната комуникация.

Освен мултимедийната агенция, която организираше почти всичко – от уебсайтове и класическа реклама до събития, – тогава бях отворил и малко място за срещи, което запълваше празнина, от която тогавашното ми населено място в Каринтия отчаяно се нуждаеше (копирен център + интернет терминали).

Един от тогавашните ми интернет проекти (виж снимката – след кратко време имаше около 1350 членове) малко преди срива си дори имаше почти 80 000 потребители, и то по време, когато почти никой нямаше собствена интернет връзка и изобщо не съществуваше нещо като Facebook. Затова по онова време реших да отворя още едно място за срещи в друго населено място.

Когато се намеси трафикант на хора...

За съжаление тогава бях избрал място, чийто наемодател се оказа трафикант на хора и (междувременно осъден) убиец. През това време загубих всичко, което може да се загуби като (светско) имущество. Агенцията, местата за срещи, бизнеса.

Най-лошото беше, че трафикантът ме преследваше из цяла Австрия, защото знаех за обстоятелствата. Така бях в бягство и днес добре разбирам как се чувстват много от изучаващите немски, които са били и са преследвани от агресори в родните си страни.

Две години почти не можех да мръдна пръст или да се движа на обществени места. Твърде голям беше страхът от преследването.

Полицията отначало бездействаше, но в края на тези две години (2010) с мен се свърза криминален служител за разпит. Не можех да му се доверя. Бях готов да се срещна с него само при изключителни мерки за сигурност.

За щастие след разговора със служителя получих възможност да се боря със състоянията си на страх. Стъпка по стъпка започнах отново, съответно наново да се ориентирам. Синдром на bored-out – такава беше диагнозата тогава. Състояние, което и до днес е много опасно за мен: страхът да умра от скука. Всяка рутина би могла да бъде смъртоносна за мен.

Чувство за безсмисленост?

Моята борба срещу безсмислието очевидно беше започнала. Отначало се занимавах много със смисъла и безсмислието на битието, но и на небитието.

Регистрирах се съвсем официално като свободен художник, който разглежда смисъла и безсмислието на битието. Записах се във вечерна гимназия, за да се разсея.

За съжаление там се натъкнах на структури, които се правеха, че няма модерни медии като интернет. Въпросите, особено уточняващите въпроси по задачите/изискванията, бяха нежелани. От днешна гледна точка там научих какъв в никакъв случай не искам да бъда като преподавател.

Вечерната гимназия беше предвидена за 8 семестъра. През първите два семестъра бях взел половината от всички модули. Когато ме помолиха да карам по-бавно, това ми стана твърде скучно, затова за 3 седмици положих онези допълнителни изпити, които бяха необходими за следване по Multi-Media-Art, което непременно си бях набил в главата. И това не издържах:

Там не ставаше дума за изкуство, нито за мултимедия. Ставаше дума за реклама (агенцията обаче вече бях оставил зад гърба си, нямах повече желание да пробутвам с лъжи продукти на хората) и за работни пчели с академична степен, които като изпълнители на филмовата, рекламната и маркетинговата индустрия трябва да изпълняват заповеди и чиято креативност зависи от настроението на някой началник, а не от възложителите. По принцип това със сигурност е интересна област, но за мен (вече) не беше. Така отново закопнях за смяна на тапетите.

Нов тапет

Когато се сбогувах с University Of Applied Sciences, попаднах на обява на Института за насърчаване на образованието (BFI) в Залцбург, на която се рекламираше дипломен курс.

Отначало изобщо не забелязах дипломния курс, в очите ми се наби само името на преподавателката. Тя беше преподавателката по немски, когато полагах допълнителните изпити. Заинтересувах се по-отблизо от предложението и установих, че става дума за немски като чужд и немски като втори език.

При по-внимателното прочитане на програмата на дипломния курс откривах все повече тематични области, които ме очароваха. След като се записах, можах да съчетая и вложа всичко научено и преживяно дотогава.

Спойлер: Междувременно в "и екип" влизам и аз. ☺️

Курсове по немски по телевизията, в YouTube, във Facebook и другаде...

След завършването на дипломния курс се появиха интересни нови възможности.

Заедно с Gerhard създадохме за участниците курс B1 (сезони: B1.1 и B1.2), който беше излъчен по телевизията; освен това основах канал в YouTube и във Facebook. Всяка седмица има няколко възможности за безплатно участие в публични уроци, които се финансират от собствения джоб.

Гледай телевизионното съдържание

Някои потребители са членове на канала в YouTube и помагат да мога да плащам таксите за интернет. Всяка седмица се поправят стотици текстове и хора от цял свят получават подкрепа в ученето. Междувременно има и възможност за участие в частни уроци (платени).

Независимо дали става дума за медиен дизайн или за преподаване, междувременно има интерес моят поглед да бъде разгледан и в научен контекст:

Към лекцията

Освен това за мултимедиен художествен проект ми беше присъдена наградата "Безмълвни заради миграцията" от град Залцбург и Педагогическия университет (PH Stefan Zweig):

Оригиналната статия от Lisa Gold

Тук можеш да видиш филма, който беше отличен:

Занимаването с темата за безмълвието ми показа колко силно всичко това беше засегнало и самия мен. За мен лично това беше невероятно важен проект, който по този начин получи голямо признание.

Благодарност

Всичко това – и още много – ме изпълва с благодарност, радост и блаженство. Бих искал да върна част от това. От време на време бих искал да допълвам тази страница "за мен". Затова съм и много любопитен какво ще очаква участниците и мен в бъдеще на тази платформа.

Засега ти пожелавам много забавление при ученето, упражняването и участието!

Сърдечни поздрави и всичко най-хубаво,

Йоханес „ДжоФи" Хинтербергер (Johannes - "JoPhi" - Hinterberger)
Дипломиран треньор и преподавател по DaF/DaZ (немски като чужд/втори език)

Специализации:

• E-Teaching,
• E-Learning,
• онлайн обучение (индивидуално, в група, масово)

P.S.: Личен живот

Да, имам. Който участва в уроците ми, научава и нещо за него. Да публикувам просто всичко накуп на една страница не ми харесва особено, защото обичам личния контакт.